Кое животно има три сърца, синя кръв и по-голямата част от невроните си извън централния мозък? Октоподът. Тази необичайна анатомия не е набор от ефектни странности: всяка особеност му помага да диша, да управлява осем гъвкави ръце и да оцелява без защитна черупка.
Краткият отговор: октоподът има две хрилни сърца, които изпращат кръв към хрилете, и едно системно сърце, което я разнася към останалата част от тялото. Кръвта изглежда синя, защото пренася кислород чрез богатия на мед белтък хемоцианин, а не чрез съдържащия желязо хемоглобин при хората.
1. Защо октоподът има три сърца?
Две от сърцата са разположени близо до хрилете. Тяхната работа е да прокарват бедната на кислород кръв през дихателните органи. След това третото, по-голямо сърце изпомпва обогатената кръв към мозъка, мускулите и останалите тъкани.
Тази система е свързана с начина на живот на главоногите. При активно плуване системното сърце работи по-неефективно и животното бързо се уморява. Затова много октоподи предпочитат да пълзят по дъното, а реактивното движение чрез силна струя вода пазят за кратко бягство.
2. Защо кръвта му е синя, а не червена?
При човека кислородът се свързва с хемоглобин, чиято молекула съдържа желязо. Октоподите използват хемоцианин — белтък с мед. Когато медта се свърже с кислород, кръвта придобива синкав цвят.
Хемоцианинът работи добре в студена вода с по-малко кислород. Това е важно за видове, които обитават големи дълбочини или хладни морета. Не всички октоподи живеят на едно и също място: групата е разпространена от плитки рифове до дълбоководни местообитания.
3. Има ли октоподът наистина девет мозъка?
Популярният израз „девет мозъка“ е удобен, но опростява истината. Октоподът има един централен мозък и големи нервни центрове във всяка от осемте ръце. При обикновения октопод учените оценяват нервните клетки на около 500 милиона, като приблизително две трети са разположени в ръцете.
Това разпределение позволява на всяка ръка да обработва много сигнали на място — допир, химични вещества и положение в пространството — без централният мозък да диктува всяко отделно движение. Центърът все пак запазва общ контрол. Тъкмо тази необичайна организация поставя октоподите сред най-интелигентните животни на планетата.
4. Ръцете му едновременно докосват и „вкусват“
Вендузите не служат само за захващане. Те съдържат множество рецептори, чрез които животното усеща механични и химични сигнали. Когато октоподът опипва камък или черупка, той на практика събира информация едновременно за формата и химичния състав на повърхността.
При гигантския тихоокеански октопод възрастната женска може да има около 2240 вендузи. Според профила на вида в Monterey Bay Aquarium те дават не само силен захват, а и изключително чувствителни сетива за допир и химични вещества.
5. Камуфлажът променя и цвят, и релеф
Под кожата има пигментни клетки, наречени хроматофори. Нервната система може да ги разтяга и свива за части от секундата, така че да се появяват различни цветове и рисунъци. Други структури отразяват светлината, а малки мускулни израстъци — папили — правят кожата гладка или неравна.
Резултатът е маскировка, която имитира не само оттенъка, но и текстурата на камък, пясък или водорасли. Това е впечатляващ пример за решение от природата, което вдъхновява инженерите.
6. Може да мине през почти всяка пролука — но не съвсем
Октоподът няма кости и външна черупка. Тялото му е меко, затова може да се промъква през отвори, които изглеждат невъзможно тесни. Истинското ограничение е твърдият клюн в центъра на ръцете: ако клюнът мине, обикновено след него може да премине и останалото тяло.
Клюнът не е декоративен. С него животното разбива или пробива черупките на раци и мекотели. Груб език, наречен радула, допълва този „комплект инструменти“ за хранене.
7. Някои октоподи използват предмети като инструменти
Наблюдения в Индонезия показват как жилести октоподи събират половинки от кокосови черупки, почистват ги, носят ги по дъното и по-късно ги сглобяват като убежище. Важното е отложената употреба: животното понася неудобството да пренесе предмета, защото ще му бъде полезен на друго място.
Това поведение е описано през 2009 г. и е сред най-убедителните примери за използване на инструменти при безгръбначни. То допълва лабораторните наблюдения, в които октоподи отварят съдове и решават задачи, за да стигнат до храна.
8. Майчинството може да продължи години
При много видове женската пази яйцата, почиства ги и ги облива с богата на кислород вода. През това време често не се храни. След излюпването обикновено умира — драматичен жизнен цикъл, при който почти цялата останала енергия се насочва към потомството.
Рекордно наблюдение на дълбоководния вид Graneledone boreopacifica продължава 53 месеца. Изследването, публикувано в PLOS ONE, описва най-дългия известен период на мътене при животно. Студената дълбока вода забавя развитието, но позволява на малките да се излюпят по-развити.
9. „Мастилото“ печели секунди, но не е единствената защита
При опасност много октоподи изхвърлят тъмен облак, който закрива видимостта и обърква хищника. Едновременно с това животното свива мантията си и изтласква вода през сифон, за да се отдалечи с реактивен тласък.
Най-добрата защита обаче започва още преди преследването: камуфлаж, укриване в цепнатини и внимателно наблюдение. Това е част от по-широкия набор необичайни стратегии за оцеляване при животните.
Какво прави октопода толкова различен?
Трите сърца, синята кръв и разпределената нервна система са части от една цялостна конструкция. Без кости и черупка октоподът разчита на интелигентност, чувствителни ръце, светкавична маскировка и кратки силови движения. Затова той не е просто „странно морско животно“, а пример как еволюцията може да изгради сложен ум по път, напълно различен от този на гръбначните.
Сравнете тази стратегия с животните в най-екстремните среди и с откритията за сложната комуникация при кашалотите. Още подобни материали има в категория За животните и хората.
