Starbucks: 5 любопитни факта, които ще ви изненадат

Всеки ден милиони хора по света протягат ръка към зелената чаша с русата сирена и поемат първата глътка кафе. Starbucks е толкова вплетен в ежедневния ни ритуал, че рядко се замисляме какво се крие зад тази верига — историята, случайностите и изненадите, довели я до върха. Ако смятате, че знаете всичко за любимата си кафетерия, тези пет факта ще ви накарат да погледнете зеления логос съвсем с различни очи.

1. Името Starbucks идва от „Моби Дик“ — и щяха да го кръстят по друг начин

Когато тримата съоснователи — учителят по английски Джери Болдуин, учителят по история Зев Сейгъл и писателят Гордън Боукър — се срещнали за пръв път като студенти в Университета на Сан Франциско , никой не би предположил, че ще изградят най-голямата кафейна верига в света. Тяхна вдъхновителка по кафе е холандската предприемачка Алфред Пийт.

Когато дошло времето да изберат название, партньорът на Боукър — дизайнерът Тери Хеклър — имал необичайна теория: думите, започващи с „st“, звучат по-мощно. Затова започнали да съставят списък с такива думи. Попаднали на „Starbo“ — неправилно прочетен вариант на минния градец Storbo в Каскадния хребет. Оттам асоциативно стигнали до „Starbuck“ — името на първия помощник-капитан в класическия роман на Херман Мелвил „Моби Дик“.

Интересното е, че основателите първоначално обмисляли да кръстят компанията „Pequod“ — по кораба на капитан Ахаб. За щастие на всички нас, идеята не намерила подкрепа. Трудно е да си представим „Pequod Frappuccino“ на менюто.

Така едно литературно произведение от XIX век, написано далеч от морето, подарява на света едно от най-разпознаваемите марки на нашето време. Кафето и морето са свързани и по-дълбоко — Сиатъл е пристанищен град, а зърната кафе традиционно са пътували по вода от плантациите до пазарите.

2. Логото с русалката никога не е изглеждало така, както си мислите

Иконичната зелена сирена, която украсява всяка чаша, е обект на многобройни митове — и всеки от тях носи своята доза истина. Тери Хеклър, творческият партньор на Гордън Боукър, претърсил стари морски книги, докато попаднал на илюстрация — съблазнителна двуопашата русалка от гръцката митология, която примамвала моряци с омагьосаното си пеене.

Оригиналният логос обаче изглеждал коренно различно от днешния. Оригиналният дизайн на Хеклър от 1971 г. изобразявал фигура с голи гърди, заобиколена от надписа „Starbucks Coffee, Tea and Spices“. Цветът бил кафяв, а не зеленият, с който сме свикнали днес.

Когато компанията на Хауърд Шулц — Il Giornale — придобила Starbucks през 1987 г., Хеклър разработил нов дизайн, който обединявал логосите на двете компании: кафявото отстъпило място на зеленото, а сирената получила по-модерен облик.

Финалната трансформация настъпила през 2011 г., когато от логото изчезнало дори името на компанията — знак, че сирената е станала толкова разпознаваема, че може да стои сама. Малко брандове в историята могат да се похвалят с подобна степен на визуална идентификация.

3. Първият Starbucks не е продавал кафе — а зърна и подправки

Повечето хора приемат Starbucks като синоним на приготвена кафена напитка. Малцина знаят, че в първите си години веригата нямала нищо общо с еспресо-бар стила, към който се стреми днес — тогава магазинът продавал насипно кафе на зърна, чай и подправки, кафемашини и мелнички. Единственото сварено кафе се раздавало като мостра.

Когато Starbucks отворил врати през 1971 г., компанията притежавала един единствен магазин на историческия Pike Place Market в Сиатъл. Целта на основателите не е да отворят кафетерия, а да предоставят на жителите на Сиатъл достъп до висококачествени кафени зърна.

Тогава на сцената се появява Хауърд Шулц. През 1981 г. младият нюйоркчанин влязъл в оригиналния магазин в Сиатъл и бил очарован от кафето. Пътуване до Милано две години по-късно го вдъхновило — там видял как италианските еспресо барове създавали усещане за общност и решил, че Starbucks трябва да се превърне в „третото място“ между дома и работата.

Основателите устояли на идеята — и Шулц напуснал, за да отвори собствена верига. През 1987 г. той придобил Starbucks за 3,8 милиона долара и обединил двете компании. Останалото е история, позната на всеки, в чиято ръка е попадала зелена чаша.

4. Фрапучиното не е изобретение на Starbucks — и е спасило компанията

Ако попитате някой кое е най-емблематичната напитка на Starbucks, голяма е вероятността да получите отговор: „Фрапучино.“ Иронията е, че оригиналната рецепта не е измислена от компанията.

Когато Starbucks пуснало карбонираната кафена напитка Mazagran през 1994 г., клиентите реагирали разнопосочно — едни харесали, други — не. Но тъкмо тогава се родило партньорството с PepsiCo и кафеният екстракт намерил нов дом в бутилираното Frappuccino от 1996 г.

Всъщност Frappuccino се появило в менюто на Starbucks след придобиването на The Coffee Connection — мрежа от кафенета в Масачузетс, в чиито магазини вече съществувала замразена кафена напитка под същото название. Starbucks купило правата и преработило рецептата.

Резултатът: напитка, която днес генерира милиарди долари годишен приход и е достъпна в десетки варианти — от класическото кафе и мока до сезонни специалитети като Pumpkin Spice. Предлагат се над 87 000 варианции на напитки само в рамките на веригата — число, което за мнозина остава труднопредставимо, но е резултат от десетилетия на кастомизация и иновация.

5. Starbucks харчи повече за здравно осигуряване на служителите, отколкото за кафе

Зад всяка добре приготвена чаша стои баристата в зелена престилка. Малцина знаят обаче, че Starbucks отдавна е приел политика, рядка за бранша на бързото обслужване. Разходите на компанията за здравно осигуряване на работниците са по-големи от тези за закупуване на кафе.

Тази философия не е случайна. Програмата Bean Stock, стартирана от Starbucks през 1991 г., е сред първите по рода си в тази индустрия — тя предоставя дялове от компанията на служителите, наречени „партньори“.

Хауърд Шулц е изграждал компанията с ясното убеждение, че щастливите служители правят щастливи клиенти. Starbucks е един от малкото ритейлъри, при когото веригата на доставки е вертикално интегрирана — от кафената плантация, през печенето на зърната, до напитката в чашата. Тази пряка връзка позволява по-добър контрол на качеството — и по-добро заплащане по веригата.

Най-лоялните 20% от клиентите посещават Starbucks средно 16 пъти седмично — вероятно не само заради кафето, но и заради усещането, което компанията е успяла да изгради.

Защо Starbucks продължава да изненадва?

От малък магазин за кафени зърна на Pike Place Market до над 35 000 заведения в 80 държави — Starbucks е нещо повече от кафетерия. Той е феномен, роден от случайности, литературни вдъхновения и един мечтател, видял в чаша еспресо нещо, което другите не виждали.

Следващият път, когато вдигнете зелената чаша, вижте в нея не просто напитка — а история, разпростряна на повече от петдесет години, морска митология и бизнес решения, оформили съвременната кафе култура по цял свят.